Развитие на бебето през втората половин година
Снимка: Краси Христова
Първата година на бебето е изпълнена с месечинки. Всяка е повод за малко тържество. Всяко постижение на малкото човече се отбелязва с огромен ентусиазъм от семейството. „На една годинка бях прашинка, една прашинка, но каква?“
Седми месец
Прескочихме половината или по-скоро пропълзяхме половината година. Бебето вече е почти завършено човече, различава не само мама и тати, но и може да реагира негативно на вниманието на непознати. Вече има набор от срички, които много наподобяват ма-ма, та-та, ба-ба, да-да, та дори и не-не и макар те да не са свързани все още с образите на мама и татко, разбира се, че ние се гордеем с речника на малкото човече, а то пък вече разбира, че ние одобряваме неговата реч.
Бебето:
- различава емоциите на родителите – кога го поощряваме и кога не одобряваме. Задържа вниманието си към играещи деца, кучета, котки и птици.
- Проявява любопитство към предмети, които му се подават.
- Може да седне самó, пълзенето вече е усвоено и може да е много бързо, особено ако преследва цел (обезопасете местата, където то ще се движи, ако все още не сте го направили – да няма достъп до контакти, кабели, остри ръбове).
- Забавлява се от движението по различни повърхности, може да му поставите препятствия, които то да преодолява без да се нарани.
- Проявява желание да се изправи, но бъдете внимателни – все още мускулатурата на крачетата е слаба, а и балансът все още куца.
Играйте с него, покажете му, че може да дърпа и бута играчките. Търкаляйте топка – удачно е да имате с различна големина и твърдост, но не забравяйте, че бебето може да се забавлява с всичко – не е необходимо да купите много неща, една малка бутилка за вода може да е по-интересна от най-скъпата играчка. Разлиствайте книжки с кратки текстове, имитирайте звуците, издавани от животни.
Захранването продължава, добре е да стимулирате дъвченето като предлагате малки частици (разбира се, ако не захранвате по метода ЗВБ), кърменето разбира се също е неизменна част от режима на бебето. Ако имате достатъчно време и желание може да поставяте човечето на гърне.
Майки, напомняйте си да не сравнявате вашето бебче с това на приятелката или с по- големите си деца. Всяко дете е уникална вселена и има своя собствена скорост, с която се движи. Бъдете активни в грижите за детето, а то ще направи всичко тогава, когато е готово. Целувайте, прегръщайте тези малки чудеса!
Осми месец
Времето лети и вече сме на цели осем месеца. Бебето вече все по-малко прилича на бебе и все повече е малко човече. Все по-социално същество е и както казва Франсоаз Долто – „Естествено е да гушкаме детето, но за разлика от домашния любимец, на него трябва и да му говорим“ (може да не съм съвсем точна в цитата). Бебето обича вниманието, реагира с усмивка, когато му се говори, реагира, когато се обръщат по име към него, различава интонациите, т.е. кога одобрявате и кога забранявате. Малкото човече не разбира смисъла на думите, но се ориентира по изражението ви, затова ако искате то да знае, че нещо забранявате, когато казвате „Не“, не се усмихвайте, а бъдете сериозни. Малкото човече се плаши, ако остава самó и реагира с плач, ако изгуби мама от поглед.
Детето вече може да се забавлява и самó, задържа много по-дълго вниманието си върху играчките. Сега е и времето, когато по-дълго може да разглеждате книжки, да имитирате звуците, които издават животните и това да му е много забавно. Имитира и повтаря движения, маха с ръка, подава пръстче. Хващането на предмети вече не е с цяла длан, а вече има и пинсетен хват. Може да му предложите да държи или да вземе самó храна от масичката си и то умело да я постави в устата си. Бебето продължава да изследва света чрез вкусване, затова бъдете внимателни какво попада в ръцете му.
Придвижването с пълзене вече е детска игра за него и се опитва да придобива нови умения – вече се изправя. Новата поза на два крака му дава нов поглед и това му харесва. Бавно, но вече успява и да се придвижва настрани, пружинира надолу-нагоре с крачета и видимо се забавлява. В повечето случаи това вдъхновява родителите да държат ръчичките и да учат детето да върви, но обикновено детето увисва на ръцете си, а крачетата изостават. По-добре е да оставите детето, когато е готово и уверено да се придвижи само. Желателно е да е босо когато стъпва, така то ще се научи да го прави правилно, а дразненето на стъпалата от различните повърхности, по които ще стъпи, ще помогнат да се оформи свода на крачето.
Сънят на бебето вече е от две дрямки през деня обикновено преди обед и след обяд, вечер съня е по-продължителен, т.е. по-рядко се будят (евентуално).
Зъбите са нещо, което може да тревожи детето и да е причина то да е по-раздразнително, да отказва хранене. Захранването продължава – желателно е да е съчетано все още с кърмене или адаптирана формула, съобразена с възрастта му.
Да напомним, че всяко дете е отделна вселена и не бива да ги сравняваме. Ако вашето бебе все още не пълзи, то ще го направи на друг етап или пък просто ще го прескочи и ще се изправи и ще проходи. Вашата роля е да го подкрепяте, да му отделяте достатъчно време лично за него, а то ще свърши всичко останало!
Девети месец
Ако една бременност ви се е видяла дълга, то времето с малкото човече лети бързо и неусетно, сякаш вчера е било една шепичка. Бебето все повече прилича на малко дете. Ако досега то се е подчинявало на инстинктите си, то вече има характер, наблюдава и се опитва да манипулира. Това е и времето, в което може би всяко дете проявява различни умения, затова избягвайте да го сравнявате с други деца. Едни бебета сега се учат да пълзят, а други вече усъвършенствали пълзенето, изправят се и правят опити за ходене. Някои хлапета наблюдават и лесно имитират мимики и жестове на големите и с удоволствие ги повтарят пред публика, други когато те решат, но при всеки случай пляскат с ръце, махат за здравей и довиждане, поклащат се в ритъма на музиката, ако ги повикате се придвижват към вас, имитират говор, увеличава се набора от срички, плачат ако останат сами.
Децата все по-дълго задържат вниманието си върху играчките и дори могат да имат любима такава. Проявяват интерес към книжки и обичат да им четат. Проследяват с поглед когато им посочите обект. Зрението им е вече доста добро и могат да видят дори много малки обекти по земята и тъй като обичат всичко да поставят в устата бъдете внимателни. Обичат да се промъкват в малки пространства, така че можете да направите тунелче от столовете в кухнята. Дъската за гладене пък може да се превърне в пързалка , бебето може да се изкачи по наклона нагоре, а после го издърпайте надолу. Не е нужно да имате страшно много играчки, оставете бебето да играе дори с капаците на тенджерите, дайте му различни по размер купи (разбира се, не стъклени) и го оставете да ги поставя една в друга или да вади и слага играчки в тях. Покажете му как да реди кули от кубчета. Подавайте му играчки и го учете да ви ги връща. Когато се забавлява самó го оставете, не режисирайте вие игрите му, освен ако не са опасни.
Бебето вече познава думата НЕ и реагира с плач, когато я казвате, но бъдете категорични, когато се касае за неговото здраве.
Паузите за сън вече са по-малко на брой – обикновено една сутрин и една след обед, вечер обаче спят по-дълбоко и по-спокойно (разбира се, като изключим времето, когато избиват зъбките).
Захранването продължава. Би трябвало да е включено голямо разнообразие от плодове и зеленчуци, а също така и глутен, но млечното хранене продължава, ако е кърма, още по-добре.
Единадесети месец
Всеки, който е вече родител, знае колко бързо тече времето. И да, малкото човече е почти на финала на първата си година. Невероятно е колко бързо и какъв голям скок направи то в развитието си, а и ние като родители. Можем да спорим кой повече е научил – дали нашето бебе или то нас ни е научило на повече неща.
Но сега темата е То. Очевидната промяна е, разбира се, в ръста и теглото, но не по-малка е тази в емоциите и поведението му. Вече много по-категорично можем да се ориентираме за характера на малкия човек – дали ще е търпеливо и наблюдателно или че ще бъде по-експанзивно и по-енергично. Каквото и да е, проявете търпение и разбиране, то е нова личност, различна от вас.
Някои малчугани са предпазливи и правят плах опит да стъпват, други пък смело тръгват да опознават света. Едни обичат да повтарят и имитират жестове и звуци, други не, но всичко вече разбират, идват, когато ги повикат, обръщат се, когато чуят името си, радват се, когато видят познатите лица на мама и тати, сърдят се, когато им се забрани да пипат опасни неща, обичат да вадят и слагат предмети в кутии, да отварят и затварят врати или капачки, могат да са по-сръчни – опитват се да нанизват играчки, разпознават частите на тялото, обичат музиката и да се поклащат в такт с нея.
Покажете им как безопасно да слизат и да се качват на леглото, да дават и вземат предмети, отделяйте време за игра с малкия човек, но го оставяйте и да играе сам. Децата на тази възраст обичат да наблюдават по-големи деца, но все още не желаят да се включват в тяхната игра.
Те вече показват, когато са гладни или когато им се спи, затова е добре да създадете един повтаряем режим. При някои вече имаме поне 4 зъба, при други повече или по-малко, но това не означава, че не могат да се справят с новата храна. Имайте предвид, че венците са достатъчно твърди и бебето може да дъвче с тях. То може да яде от кухнята на семейството, разбира се, като все още е без подправките. За създаване на правилно отношение към храненето е добре да се храните заедно, бебето все по-често ще пожелава да се храни самó – не се плашете, ако пожелае и е по-сръчно с вилица, отколкото с лъжица (има малки, подходящи за деца).
Относно съня, все още имат нужда от две дрямки през деня, сънят вечер е по-дълъг и спокоен. Разбира се, това не е така, когато имаме растящи зъбки.
Желателно е да приучваме малчугана към гърнето, бъдете търпеливи и се съобразявайте с него.
Трябва да се постараем освен за хигиена на тялото и храненето, да има хигиена и при използването на новите технологии. Вярно, че особено в новото време с хоум офисите и пристрастеността ни към социалните мрежи ни е трудно, но все пак трябва да положим усилие детето да не стои пред компютър и телевизор. Никой не може да замени човешкия контакт, колкото и образователни да са предаванията, мозъкът на малкия човек се развива чрез живия допир и говор.
Предстои първият рожден ден – може да подготвите детето за предстоящото тържество, като играете все едно празнувате. Както се казва – следва продължение и то какво!
„На една годинка бях прашинка“
Една прашинка, но каква! Истинско чудо е каква трансформация се случва първо от две клетки до раждането на бебе, а след това то да се превърне в малко човече. Вярно, че то все още е зависимо от нас, но вече демонстрира и своята самостоятелност. Някои вече смело крачат, а други плахо правят своите първи стъпки. Могат да играят самостоятелно, но не отказват и игра с родителя. Опитват да сортират предмети, редят кули от кубчета, дават и взимат предмети, реагират когато ги повикат по име, забавляват се с реакцията на възрастните, когато правят неща, които са им забранени, ясно разпознават думите "да" и "не" . Показват частите на тялото. Реч вече съществува, и макар тя да е от срички, ясно казват "мама", "тати", "ам-ам", "да", "не", имитират звуците на животни.
Храненето вече е почти като менюто на семейството, но без сол и много подправки. Ако кърмене има (все още е добре да има), обикновено е сутрин и вечер.
Сънят може да е само с една обедна почивка, но може все още да има и една кратка сутрешна дрямка. Сънят вечер обикновено е по-дълъг и спокоен. За да е наистина такъв е добре да сте сигурни, че бебето е сито (ако е гладно твърде вероятно да му е трудно да заспи). Предложете му вода преди сън (ако не суче) и затъмнете стаята. Спазвайте, ако вече не сте създали, такива ритуали от преди да имате постоянен час, в който да лягате, да пеете или вече може да въведете книжка за сън. Нека в стаята да е топло, но не горещо.
Развитието на детето продължава, но ако доскоро то бе основно обвързано с промени във физиката, то оттук нататък то е нервно психическо и емоционално. Много е важно активното участие на възрастните и това, което показват – личният пример.
Автор: Красимира Христова – майка на Божана, акушерка – Интензивен сектор – УМБАЛ Русе, лектор в училище „И за МАМА“
