Head Image
Logo
важните неща

Игри и образование

Малкото бунтарче – как да се справите с протестите на бебето?

Преди навършването на първата годинка, бебето трудно може покаже, че нещо не му харесва. Обикновено го прави чрез издаване на различни звуци, плач и с движения на тялото. В началото ми беше трудно да разбера защо бебето ми се чувстваше неудобно. Наблюдавах внимателно моя Франк, за да избегна действията, по време на които той се „бунтува“.

Грижа за бебето – от неудобство до удоволствие

Забелязах, че Франк често плаче по време на преобличане. Опитвах се да го правя бързо и експедитивно, но все пак чувствах, че това не помага. Започнах да избирам дрехи, които се обличат лесно и са меки, за да не дразнят деликатната кожа. Все още чувствах неговото раздразнение.

Не знаех какво да правя, затова попитах майка ми за съвет. Гледайки я забелязах, че тя правеше обличането забавно. Докато обличаше сина ми, майка ми го галеше, целуваше и гъделичкаше. Той изобщо не плачеше и изглеждаше, сякаш нямаше нищо против да бъде облечен. Аз разбрах, че се отнасям към преобличането прекалено сериозно и стресът се предаваше и на моето бебе. Бях изненадана, че не съм го осъзнала по-рано. Благодарение на това просто решение започнах да комбинирам задължителните дейности с игра.

Прилагах същото правило и по време на къпане. Опитах се да направя така, че бебето да се чувства в безопасност. Докато го къпех му говорех и го галех. След това добавих първите играчки, които можеха да се поставят във вода – гумени животни, кана за поливане. Моите усилия се увенчаха с успех. Първите бани не бяха лесни, но с всеки следващ ден и двамата се забавлявахме.

Проблеми със заспиването

Бебето ми нямаше никакви проблеми със заспиването. Въпреки това, доста от моите приятелки ми разказваха, че за тях това е трудната част от деня. Питаха ме какво правя, за да приспя сина си. Мислех, че не правя нищо особено. Просто следвах съветите на психолозите и се опитвах да направя така, че всяка вечер да изглежда като предишната. Специфичният ред на определени действия стана нашия ритуал. Баня, гушкане, люлеене, а след това музика от играчката, висяща над леглото. Моя приятелка сподели, че в края на деня е много уморена и се опитва да направи всичко, възможно най-бързо. След като споделих с нея моя опит, тя промени отношението си. Побърза да приложи моите техники и вече дъщеря й плачеше по-малко, когато се опитваше да я приспи.

Nattou музикална играчка

Купи

Canpol музикална играчка

Купи

Плачещо бебе

Франк често плачеше, когато не бях около него. Сърцето ми се късаше, но всички ми казваха, че от време на време трябва да оставям бебето с доверен човек. Постепенно започнах да го уча, че не може да тичам всеки път, когато плаче. Веднъж седмично оставях сина си с майка ми или свекърва ми (в продължение на два часа). Съпругът ми пое вечерните задължения, свързани с бебето. Беше много трудно за детето ми, но не съм сигурна дали първоначално не беше по-трудно за мен. Когато се върнах на работа бях благодарна на моето семейството и приятелите ми за помощта и съветите им.

Каква е причината за „бунта“ на моето бебе?

Заедно с други майки обсъждахме причините за „бунта“ на нашите деца.

Когато детето научава много нови умения, то иска да ги покаже по най-добрия възможен начин. Има много енергия и се опитва да я изразходи. За съжаление, детето все още не може да направи всичко само и оттам идват и гнева, и безсилието му. Дори, когато родителят иска да му помогне, то възразява. Друга възможна причина е желанието му да изрази своето мнение, опитвайки се да провери доколко то се приема от нас, родителите. За тази цел, детето често използва думата „НЕ“ и чака нашата реакция. Дали мама/татко няма да повтори молбата си да оставя капачката, например, или пък ще го повтаря, докато не го направя.

Заключението, което обобщава нашата дискусия е, че нашите деца все още не могат да различават и назовават добре своите емоции. Това, което чувстват, те все още не могат да изразят и в крайна сметка се стига до крещене и плач. Наша е задачата да помогнем на децата си в този труден свят на емоции.

Какво трябва да направя, когато детето се бутнува и ядосва?

Първоначално не осъзнавах колко добър наблюдател е нашето дете. Не веднъж, ме е виждал в стресова ситуация, когато съм ядосана на себе си или на някой друг. Разбрах, че начина, по който той ще се справя с гнева в бъдеще е силно свързан с моделите на поведение, които ще научи от мен и съпруга ми. Тъй като не исках да предавам отрицателните си емоции на детето, в критични ситуации молех съпруга ми да ме отмени. Той напълно поемаше грижата за нашия син, за да мога аз да се справя със собствените си емоции.

Както вече споменах, синът ми имаше големи запаси от енергия. Затова реших да му намеря такива занимания, които да му помогнат да изразходи тази енергия. Играехме заедно на детската площадка, което изискваше много физическа активност както от него, така и от мен. По този начин синът ми изразходваше енергията си естествено, забавлявайки се заедно с мен.

Разбира се дори, когато си играехме се случваше внезапно да избухне. За мен най-лошо беше, когато се случва на публично място, но благодарение на подкрепата на майките около мен чувствах, че мога да го превъзмогна. Крясъците и плачът, на място, изпълнено с хора ме ужасяваше. Следвайки съветите на моите приятелки, бях категорична и не правех компромис с нищо, което бях забранила по-рано, дори и това да означаваше да се изправя пред гнева и истерията на детето ми.

Магията на планирането

Желанието за независимост често се проявяваше, когато наистина нямах време. Например: Трябваше да изляза с Франк и бързах да го облека, но той искаше да го прави сам. При опита ми да го облека, той се разкрещя и разхвърля дрехите наоколо. Това ме разгневи, но ме накара да разработя метод, който помогна. Познавайки желанието му за независимост, когато планирах деня добавях по 15 минути към всяко нещо, което трябва да се свърши и така не се налагаше да бързам или да се безпокоя, че съм закъсняла.

Успях да се справя и с гневните избухвания, когато гледаме телевизия. Разбира се, позволих на сина ми да гледа по едно детско филмче преди сън, но дори това причини проблеми. Точно след края на филмчето, когато исках да сменя канала или да изключа телевизора, синът ми започваше да плаче. С писъците си се опитваше да ме накара да го оставя пред телевизора за по-дълго. Забелязах, че ако преди да пусна детското филмче му кажех „Днес ще гледаме само едно филмче и после ще спим“, ми беше много по-лесно да го сложа в леглото. Разбира се, това не се случи веднага, но тъй като го повтарях всеки ден, синът ми забеляза, че сълзите му не променят поведението ми.

Вечерни ритуали

Синът ми винаги се бунтуваше, когато дойдеше време за сън. По това време искаше да скача, да тича или да си играе. Измъкваше се от леглото, тропаше с крак и крещеше, което беше много изморително за мен. Със съпруга ми решихме в този час да прекарваме известно време с детето и да играем, но само на игри, които са успокояващи и не го превъзбуждат, като четене на книги или масажи. Не беше лесно, но нашето търпение беше възнаградено. Вечерните ни ритуали станаха приятно време за нашето семейство.

Бунтовник на масата

Един бунт на масата, който по-скоро бих описала като разиграване. Когато давах на Франк храната, която му харесваше нямах проблеми с храненето му. Времето минаваше приятно и тихо. За нещастие, когато поднесените ястия не му харесваха, той играеше с храната или обръщаше глава, когато се опитвах да го нахраня. Не исках да го принуждавам да яде тази храна, но от друга страна исках да му дам всичко, от което се нуждаеше. Стъпка по стъпка въведох нови вкусове. Към всяко познато и харесвано ястие добавях по нещо ново. Когато виждах, че синът ми не харесва нещо, следващият път го заменях с друг продукт с подобни свойства. В началото трябваше да отделям повече време да приготвям храната му, но не след дълго ми отнемаше все по-малко време. Времето за хранене стана приятно, а моите познания за вкусовете на сина ми се увеличиха.

По материали на: Общността „Майки с Канпол“ – Joan (майка на 3-годишния Франк, с 13 години професионален опит)

 
Up Arrow